доц. Момчил Дойчев

 

Пророчествата в един роман от перестройката и за последните дни на Горбачов

И това какво трябва днес Западът да направи, за да спре поредния руски сатрап

Прогнозите на руския писател Едуард Топол в романа "Русия утре", публикуван преди 35 години през 1989 г. се сбъдват днес пред очите ни. Този роман  бе публикуван и на български език веднага след американското издание в списание "Факел" в бр.5  през 1990 г.

Топол е малко известен руски писател от еврейски произход, който успява да емигрира през 1979 в САЩ и Израел. За „Русия утре“ не се говори много, даже в Уикипедия пише, че романът не бил толкова успешен.

                                                                 **************************

А "Русия утре" е политически трилър, в който авторът прави удивително точни политически прогнози, направени с литературни средства. Той предвижда събития, които се случват след две, три, а някои даже и днес след повече от 30 години! Това наистина е една "политически пророческа книга".

Публикацията във "Факел" има "Предговор по необходимост", където Едуард Топол уточнява, че пише историческите фантазии за това каква ще е "Русия утре". Книгата е писана от октомври 1988 г. до октомври 1989, а предговорът е писан в Торонто на 20 октомври 1989.

Две години по-късно, на 10 октомври 1991, в Ню Йорк Топол пише нов предговор, който допълва случилата се 3-4 години по–рано негова политическо-литературна прогноза. Става дума за августовският пуч през август 1991 г., организиран от „здравите сили“ в КПСС и КГБ за свалянето от власт на Михаил Горбачов. Шеметните политически събития са изпреварили прогнозата на Топол!

Романът започва с нещо, което на практика не се случва. Започва с покушение срещу Михаил Горбачов, извършено по време на конгреса на КПСС през август 19..., както е в романа, от делегат на същия конгрес. Следва истински политически трилър, в който е предсказан вече истинският преврат след покушението, който според Топол ще се  случил се на ... 20 август 19.... г. !!! А реалният преврат срещу Горбачов бе на 19.08.1991 г.!

Завръзката на романа е направо впечатляваща. На бюрото на американския президент попада видеокасета от директора на ЦРУ. На нея е заснет моментът на покушението. Но не както е бил показан по световните телевизии.

ЦРУ е заснело лицата на всички делегати в залата в мига на изстрела. На всички!

И какво се оказва:

"Всяко лице в началото бе безизразно, скучаещо, уморено… И сетне, след изстрела… лицата на делегатите взривно се променяха: от – СКУКА се преминава към ПОЧУДА и ТЪРЖЕСТВУВАНЕ!  Да, не уплаха, не страх, не гняв, а именно ТЪРЖЕСТВУВАНЕ се четеше върху лицата на 80% от делегатите на конгреса!"

Но как американците и ЦРУ са разбрали това?

Цитат от разговора на шефа на ЦРУ с президента:

"… запознахме с предоставените ни телевизионни портрети... като използвахме компютърните методи на физиогномиката (...) Сравняването им със социално-психологичните типове на руския народ, разработени въз основата на компютърния анализ на цялата руска литература от Пушкин до Солженицин, показва, че дадените лица принадлежат, казано на езика на американските стандарти, към категорията на МАФИОТИТЕ, най-точно представени във филма "Кръстникът"..."

Това си е буквално литературно-политологическа находка. В годините на прехода и у нас се твърдеше, а и досега новите леви фашизирани комунистически мракобеси го твърдят, че едва ли не посткомунистическата мафия се  появила заради демокрацията и неизвестно защо и как  се била сраснала с държавата. Всъщност посткомунистическата мафия се пръкна от самата безразделно властваща комунистическа партийна държава. С други думи партийният номенклатурен управляващ елит е управляващата мафия по време на комунизма, на която държавата бе безразделна и неотчуждаема ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ.

САМАТА ПАРТИЯ, НЕЙНАТА НЕОТЧУЖДАЕМА НОМЕНКЛАТУРА БЕ ВСЪЩНОСТ КОМУНИСТИЧЕСКАТА МАФИЯ.

Освен това ЦРУ си знае работата. Продължаваме с доклада на Директора на ЦРУ пред американския президент:

"През май 1987 г. В Москва на Червения площад имаше три гигантски демонстрации на дружеството "Памет". Чули сте за тях, естествено. Всъщност те са руски шовинисти с лозунги за унищожаване на всички евреи по света и за създаване на Велика Рус от Сибир до Константинопол. Старата маниакална руска идея от времето на Достоевски. Вчера едно от моите момчета взе от архива на телевизия АВС лентата с тази демонстрация. Завъртяхме двете ленти едновременно на два екрана. Какво мислите, сър - същите лица! Не всичките, разбира се, но голяма част. Ние просто не повярвахме на очите си и сложихме двете ленти в разпознаващо-систематизиращ компютър. За една нощ той обработи първите сто от ей тези лица. - Адмиралът кимна към екрана. - И какво се оказа? Шейсет и двама от тях са взели участие в онези демонстрации! Разбирате ли? Тези руски шовинисти не се заеха да създават отделна партия, преди три години това беше още невъзможно в Русия. Те просто са завладели комунистическата партия. Разбирате ли това?"

Това е следващо изключително важно политологическо откритие – посткомунизмът се ражда от трансформацията на самата комунистическа партия. Само че тя е превзета отвътре от собствената криминална логика на своето развитие. Комунистите са прочути с това как се справяха с опозицията, превземайки отвътре опозиционните на криминалната комунистическа власт партии. Но и самата партия като криминално-мафиотска структура по логиката на своето неминуемо израждане се превзема отвътре от още по-криминални типове, зародили се в нейната среда – естествено това е вторият стълб по Авторханов на комунистическата диктатура – апаратът на политическата полиция, на КГБ.

Какво се оказва? Комунистическа партия по дефолт си е квазимафиотска структура. Но в процеса на своето израждане тя е овладяна от още по-мафиотска, вътрешно партийна организирана от КГБ, опозиционна на партийния апарат структура. Това става не  на основата изветрялата комунистическа утопия, идеология и митология,  а на шовинизма, антисемитизма и омразата към Запада и демокрацията на цивилизования свят.

Тази стратегия за същностна промяна всъщност е стратегията на първия ръководител на КГБ, който успява да покори партийния връх и така поставя началото на преобразуването на идеологически мотивираната комунистическа мафия в „патриотично-шовинистична“ неофашистка посткомунистическа олигархия. Планът в редица конспиративни романи се нарича  „Голгота“ или, по-често напоследък „Възраждане“. Неин автор е шефът на КГБ Юрий Андропов. Планът е чрез временно връщане на див олигархичен и мафиотски „капитализъм“, народът да си поиска омръзналия му до смърт съветски социализъм. Доколко това е „самосбъдващо се пророчество“ или представяне на желаното за действително – предстои да видим.

По нататък в романа са казани неща, които дори по времето на Горбачовата перестройка, а и до днес не са изказани докрай, защото не са никак лицеприятни:

• Когато Роналд Рейгън заяви на света, че с покоряването на света от марксизма е приключено, никой не възприема тези думи по-сериозно от Горбачов. Горбачов пръв разбира, че това е самата истина и впряга всички усилия да спаси каквото може от комунистическия режим и социализма, за което накрая се оказва, че трябва да пожертва … партията.

• Признанието, че в американската политика в битката с „империята на злото“ има слабости, които се проявяват и до днес: Президентът на САЩ признава:  „Всички ние подавахме ръка на руснаците! Ленин търсеше пари за построяване на комунизма – ето ти го Хамър, ето ти концесии! Сталин намисли да превърне половината Европа в концлагер – готово!   Брежнев, Горбачов потърсиха помощи – моля, заповядайте! Защо руснаците получават всичко каквото поискат  и когато поискат от нас? И ето резултата … разоръжихме Европа, а сега идвате при мен и  ми казвате ,че в онази империя идват на власт фашистите – какво да правим!“

• В комунистическата система на власт, дори 80% да са против Вожда, всички като един гласуват „За!“ Защо е така? Защото комунистическата система е мафиотска, а в мафиотска система против са само мъртвите!

• Директорът на ЦРУ признава и нещо твърде нелицеприятно: "Наистина отначало имах друга идея. Мечтаех да имам пълна картотека на тези (комунистическо-бандитски) типове, да покажа тези лица на Конгреса преди поредното гласуване по бюджета на Стратегическата отбранителна инициатива. И в същото време да сравня интелектуалното равнище на тези комунисти с равнището на нашите конгресмени. Обаче се страхувам, че резултатът няма да е в наша полза, а Конгресът веднага ще отреже бюджета ни до нулата..."

• Президентът на САЩ признава: „Научихме се да виждаме каналите на Марс и праха на Юпитер, Можем с точност да предсказваме времето и икономическите кризи. Но никога не се научихме да предсказваме дори с ден какво ще се случи при тези руснаци. Дори Горбачов ни се случи като сняг посред лято“

Задавайки си въпроса „Нима наистина в Русия ще настъпи фашизъм?“ американският президент решава, че трябва непременно да предупреди Горбачов за шокиращия факт, че 80% от партията е против него!

По нататък в романа се вихри политически трилър, при който до Горбачов пристига писмото на американския президент, но то преди това е отворено от шефа на КГБ, който е главният заговорник. Представена е пълната картина на съветския византийско-азиатски свят от партийно-държавни до сексуални интриги, мизерията на съветския начин на живот - „Щастливая жизнь“ в цялата и „прелест“.

В романа е показана нерешителността на Горбачов, но и желязната му хватка като опитен номенклатурчик, който е надигран от още по-безскрупулни и по–млади кагебесни мафиоти, впрочем издигнати от  самия него. Разкрива се, че перестройката просто развързва ръцете за първоначалното разграбване на натрупания обществен капитал – т.е. за превръщането на господстващия като безскрупулна бандитска класа номенклатурен слой в посткомунистическа олигархия – за превръщането на безразделната власт в неотчуждаема частна, а не колективна собственост на комунистическите мафиоти. С други думи колективния комунистически грабеж е заменен не с капиталистическите правила, а с олигархичен грабеж, опрян на безнаказаното плячкосване на държавата. Така низшият номенклатурен слой се превръща в олигархични династии, които паразитират на гърба на държавата.

Пророческите прогнози на Топол достигат и до много по-конкретни подробности. Например да предвидиш през 1988 година точния път, по който ще мине информацията за готвения преврат против Горбачов (информатор - посланик - посредник - президент - посредник - президент) през 1991 г. е вече истинско чудо.

Но да се върнем на политологическите заключения на автора.

Терористичната същност на комунизма не е дошла от нищото, а от дълбините на руската история, на руската самодържавие и на съпротивата срещу него, която е не по-малко терористична и това има своето историко-логическо обяснение. Радикалното възприемане в Русия на всички идеи, идващи от Европа – анархизъм, комунизъм и тяхното руско проявление ясно показват, че „вина“ тук не може да се търси единствено в комунизма. В основата за неговата първа победа именно в Русия , а не другаде стои политическата култура и народопсихологията на масовия руски човек. Това е обяснено в теориите за психологията на тълпата на Густав Льобон и в източниците на руския комунизъм на Бердяев.

С други думи има здрава руска връзка в обобщението, че самата същност на комунизма е терористична. Защото комунизмът никъде не може да дойде и да се задържи на власт по друг начин, освен чрез терор. Но именно руската история е показателна за сменящи се тиранични и терористични управления – от времето на Иван Грозни, през Петър Първи и Александър Трети  до Ленин и Сталин. Цялото това наследство ни обяснява защо режимът на Путин среща масова народна подкрепа. Но историята може много да ни научи - особено как да действаме срещу подобни бандитски, терористични държави.

Садизмът на терористичната руска държава обаче не може да обясни мазохистичното търпение на руския народ. В подтекста на руските бардове Галич, Висоцки, Розенбаум има повтарящ се мотив:

Виелица бяла

с ботуши ни риташе с бяс

Родино, родино , родино

какво правиш с нас!...

Връзката тиранична/садистично-терористична държава – мазохистично търпелив народ обаче не може да обясни друг феномен: А защо и кога търпението на народа приключва и той се вдига на разрушителна и помитаща всичко революция?

Топол не предрича бързото потушаване на реалния преврат на реакционната комунистическо-кагебесна мафия - така нареченият ГКПЧ -„Държавен комитет за извънредно положение“ - за свалянето на Горбачов, започнал на 19.08.1991 г. Той не предвижда надигането на гражданите на Москва и в провинцията, начело с Елцин в защита не толкова на генералния секретар на КПСС, колкото на демократичните завоевания, изтръгнати при такава неимоверна съпротива на партийно-държавната бюрокрация. Дългото търпение на народа приключва и тогава, когато се появява смел лидер, с превратаджиите е свършено.

Анализът на дългото народно търпение, от една страна необяснимо, но от друга – напълно логично ни отвежда в дебрите на масовата психология в условията на азиатско-византийски деспотизъм, заменен успешно от руския комунизъм.

Това има много измерения и обяснения. Някои от тях  изглеждат напълно логични, но други са напълно необясними. Партията е унищожила в зародиш всяка лична инициатива, дори за най-елементарното подобрение на жалкия живот на „съветските труженици“. Дори когато Горбачов им дава свобода, хората седят със скръстени ръце и чакат той да им даде:

„Горбачов, дай! Горбачов, построй! Горбачов, нахрани ни!“ Сапун, захар, чорапогащи, цигари, вода дори – всичко да им даде Горбачов! Какво значи това? Това значи, че нашият народ, в пълния смисъл на думата, като нация вече не съществува! На негово място имаме готованец, просяк, … впиянчена нация с най-високо число в света на малоумни, на олигофрени, на дебили.  Защото генетичният фонд на нашата нация… е унищожен!“

Това заключение на автора има множество литературни и политологично-антропологични интерпретации – теорията за отрицателната селекция на политическия и интелектуален елит се свързва с деградацията на огромни маси от руското население, което се алкохолизира и деградира до дебилност и олигофрения.

Това в най-добрия случай води до пасивно мрънкане и очакване Властта да направи каквото и да е и да даде, „да пусне“ на народа каквото и да е, за което той да се реди на километрични опашки и да чака с часове… Това не е основа за демокрация. Това е основа в най-добрия случай за временна  разрушителна анархия, водеща до нов етап на диктатурата.

Демокрацията изисква позитивна и градивна за обществото инициативност, а не пасивно очакване някой да ни я даде и да ни я осигури.

(Да има това връзка с положението дори днес, 35 години след рухването на руския комунизъм, в България?)

 „Какво би изтръгнало цял народ от това състояние? Религията ли? Но дори да изтръгнеха православната вяра в Русия – това щяха да бъдат пиянски молитви на пиян народ пред пияни свещеници.“

Не, неизтребимата нито от религията, нито от марксизма  страст към лично, към частно забогатяване… Но Боже, колко силно се съпротивлява Русия на своя лечител – както алкохоличка на принудително лечение“. – размишлява Горбачов. 

В романа превратът против Горбачов приключва с успех. Втората му част започва 16 месеца по-късно, когато Горбачов е оцелял след получен инфаркт по време на ареста, останал е номинално почетен президент на СССР, но фактически е отстранен и пратен на „лечение“ (т.е. заточение) в Сибир. През тези 16 месеца съветските порядки са възстановени, демократичните кълнове – премазани, а новата партийна олигархия ограбва това, което пазарната икономика, доколкото е съществувала за кратко, е създала. Русия е станала „патриотична“, евреите са изселени в Сибир на границата с Китай. Появил се е нов феномен – партийно-кагебесната олигархия е обсебила не само имотите и придобивките на новопоявилата се по времето на Горбачов „буржоазия“, но и историята и синьото знаме на бялото движение против болшевизма. Така

„Синя Русия е станала опора на червената държава.“

Само че западна икономическа блокада принуждава главатарите на новия режим да търсят нещо, което да обедини все по-недоволния от тяхната власт народ. Изводът им е безпогрешно точен – необходима е „кратка победоносна война“…

„Народът е потиснат от икономиката, разрушена от Горбачов, а след Афганистан армията е обзета от синдрома на страха. Значи…трябва да се инжектира адреналинът на Победата… нищо не възбужда и не опиянява народите, както кръвта на победения враг.“

(Е, нима Путин не използва това постижение на политическата наука, започвайки войната против Украйна?)

Разбира се цялата прелест на съветската система е вече стоварена върху гърба на същия този безправен, безпросветен и безмълвен народ – празни магазини и безкрайни опашки за хляб, стават причина за безредици, смазани безмилостно от милицията и армията. Но народът още търпи…

Докато една случка не го разтърсва из дъно.

Дете на ветеран от Афганистан е убито жестоко на опашка за хляб от милиционер. И се почва…

„Народ, който 80 години почти е търпял кървавите бани  на сталинските репресии, хора, чиито най-близки …  са били унищожавани… които безмълвно са носили в душата си робската покорност …същите тези хора, по дребен на пръв поглед повод, несравним с историческата им беда , изведнъж престават да бъдат поданици на страха и обезумяват.“

Гладни женски бунтове избухват навсякъде в страната, сблъсъци на ветерани от войната в Афганистан – „афганците“ с милицията.  Единственият изход за управляващата хунта е разпалването на сплотяваща народа война веднага.

„Войната трябва да почне вчера, днес, най-късно утре“.

 Разбира се, виновни ще са евреите, ционистите, дори Япония, който дойде.

Само че народът на Русия вече се е надигнал! В книгата е дадена именно рецептата за успешна народна антикомунистическа революция в Русия, въпреки опита на комунистическата олигархия с нейната безпогрешна технология на тоталитарната власт.

Тук възниква въпрос – добре, може да има такава успешна антикомунистическа революция, дори да приемем че в книгата нейният успех не е окончателен и е малко нагласен. По-интересно е друго. А ако действително превратът против Горбачов бе успял и връщането на съветската система бе станало на практика? Дали тогава, поради своята пълна неспособност дори да нахрани населението, тя не би се сгромолясала този път окончателно и безвъзвратно? И дали тогава чрез радикална антикомунистическа революция нямаше  Русия, а и не само Русия, да избегне криволичещите посоки на измамния посткомунистически преход? Нямаше ли окончателното ликвидиране на партията и КГБ да освободи наистина демократичния процес от тежащите му като пранги комунистическо наследство? Само въпроси – историята отговор не дава.

Още един интересен фрагмент. Кога САЩ биха подпомогнали реално народната революция против комунистическата тирания?

„Когато стана ясно, че руснаците не могат да победят в Афганистан, тогава американците започнаха да снабдяват афганците с оръжие“.

 Е да, но един милион афганци загинаха преди това…

А провалът на „Новата патриотична Русия“ на превратаджиите  от какво ще е продиктуван?

„От техния глупав антисемитизъм“  – обобщава авторът.

„Израелците бяха решили да използват и успешно използват психологията на антисемитизма… Никой , освен крайно религиозните евреи и антисемитите не се занимават с избраничеството на еврейския народ. По този начин антисемитите все едно признават неговото съществуване  - като го оспорват. Нали не е сериозно да се спори за нещо, което не съществува?“

Но народният бунт се разраства и тръгва към Москва. Горбачов се освобождава от плен и тръгва да спасява страната от Трета световна война. Тогава превратаджиите хвърлят ядрена бомба върху собствената си страна, за да ликвидират Горбачов и въстаналия руски народ.

И едва тогава се намесват американците…Русия и покорените от нея народи окончателно са освободени от комунистическо- кагебесно робство.

Романът завършва с епилог:

..в изгорената от ядрения взрив тайга, е поставена бяла мраморна колона с кратък надпис:

„НА МИХАИЛ ГОРБАЧОВ –

Последният комунист,

Унищожил комунизма –

От признателното човечество.“

Какво ни дава с оглед настоящата ситуация на хибридна война на режима на Путин с цивилизования свят, водена едновременно с горещата война за унищожаване на Украйна? Как може да се избегне Трета световна война и постигне траен мир, при наличието на такъв „нов Хитлер“ в лицето на Путин, въоръжен с ядрено оръжие? Каква стратегия трябва да предприеме Западът, цивилизования свят за да озапти поредния руски сатрап? „Мир на всяка цена“? А ако тя означава капитулация на Украйна и поредно унижение на Запада? Има ли някой наивен, който да вярва че Путин ще се спре дотук? Колко спряха Хитлер полезните западни идиоти Чембърлейн и Деладие, като му предадоха без бой Чехословакия през 1938 г.? Постигнаха ли траен мир, или най—кървавата война в световната война? Кой да предупреди като Чърчил през 1938 г. „Получихте позора, ще получите и войната!“  А какво да кажем за днешните полезни идиоти – западните и нашенските  „миролюбци“, които призовават за мир, но не агресора, а жертвата на агресията като настояват да не и се дава помощ, та Путин да постигне по-лесно целите си – унищожението на Западната цивилизация. Единственият изход за мир е да се смачка с икономически, енергийни, политически и дипломатически средства режима на Путин, да се принудят неговите съюзници да не му помагат, да се предизвикат гладни бунтове в Русия и управляващата мафия да бъде принудена да отстрани своя все повече полудяващ главатар. Докато режимът на Путин не е унищожен, докато Путин е на власт, ще има война. А това не може да стане ако не се утрои военната и всякаква друга помощ за Украйна. Западът се нуждае не от Обамовци и Меркели, а от визионери като Чърчил, Рейгън и Тачър. Само така ще бъде спасена нашата цивилизация от това, което враговете и ни готвят.